Християнската празничност на православния българин

Продуктов номер: 6518
Изчерпана

Автор: Гатя Симеонова
Категория: Православна литература
Издателство: Светлоструй
Състояние: Нова книга
239 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

Въведение Още през Възраждането се поставя ясно въпросът за суеверията, от които са проникнати народните празници, както и за това, доколко с тази своя особеност празниците съответстват на изискванията на "нашата" вяра. Синтезът между предхристиянското начало и християнските напластявания е основата, от която тръгват проучвания на най-старинния слой на българската празничност в две насоки: 1) старинни, наричани още предхристиянски или езически елементи в българските народни празници, обичаи и вярвания; 2) християнско присъствие във фолклорния обреден комплекс. В по-ново време дотолкова, доколкото християнското присъствие се отстоява чрез образа на светеца, християнският пласт на нашата празничност се изучава посредством народния култ към някои светци като Никола, Варвара, Модест, Димитър Солунски, Димитрий Басарбовски, Атанас. Това по-скоро е илюстрация на православното езичество, което засвидетелства приемственост между предхристиянска и християнска образност, отколкото проучване на собствено християнските стойности в извънцър-ковното празнуване на българите. Единични са изследванията, в които не се пише най-общо за отношение към Бога и светците, а се прави емпирично представяне на християнската празничност чрез посочване на дните, отредени за честване на българските светци. Подобен тип знания от Възраждането до днес са трупани изключително от етнографи и фолклористи и то не като самостоятелен научен проблем, а като подтема в обсега на общите проблеми за произхода и мирогледната същност на българската празничност /Архимандрит Евтимий. Нехристиянски обичаи при погребенията в нашите градове/. По собствена линия, отграничена от съвременната светска наука, дейците на Българската православна църква създават и препредават във времето знания за църковните празници. Тези знания имат приложен характер, тъй като те обслужват богослужебната практика и обучението на църковнослужители и свещенослужители /Асянчин, свещеник Ив. п. Панайотов. Принос за изучаване на Разлог и по-частно на с. Баня (Разложко). Пловдив, 1915/. Що се отнася до обосновката на историческата основа на църковните празници чрез анализ на оцелелите писмени извори, изключителен принос има медиевистиката, която обединява усилията на учени от светските и от църковните среди. През втората половина на XX в. църковните празници се споменават в публикации с пропаганден характер. Създадени от позициите на атеизма, те порицават и отричат цялата църковна дейност, включваща и църковните празници. Този тип "изследвания", които са толкова мимолетни, че не заслужават да бъдат цитирани, свидетелстват за поддържан чрез църквата празничен календар, който в средата на XX в. се е сраснал с традиционната дохристиянска българска празничност толкова, колкото и през Възраждането. Затова настъплението срещу църковните празници се възприема от самия народ като посегателство върху цялостния български празничен живот. Официалната атеистична гледна точка, възприета като тотално обяснение и обосноваване на това какво, как и защо трябва да се празнува, доведе до разграничаване на дотогавашната българска празничност на църковна и традиционна народна. Едновременно се обособяват църковно и битово (светско, но проникнато от идеите на паганизма) празнуване, представяни от пропаганда и наука като взаимноизключващи се и несъвместими. В интерес на истината битовата практика не прекъсва изцяло връзките с църковните пластове на празничността. Ръководен от спонтанните си чувства на християнин, българинът, кога тайно, кога явно, но без излишна показност отрежда в личните си празници на българската църква онова достойно място, което и се полага според родовата памет и традиции. Атеистичната позиция порази не толкова празничната сфера, колкото обществената и научната мисъл за празниците. Това, което липсва на знанието за нашия празничен живот, е цялостното представяне на църковните празници и на християнския вариант за празнуването на българите. Какъв е съставът на християнския календар, какви са неговите водещи празници, какво от датите, образността и обредността в този календар е предхристиянско, какво е собственохристиянско? Потребността е много актуална, защото отново има искрен интерес към празничността в нейния християнски вариант. Подобно поведение е осъзнато и мотивирано от традицията, а не от модата. Книгата си поставя скромната задача да припомни на българите кои са техните християнски празници, кога се появяват те в християнския свят и откога се празнуват по нашите земи. В битностата си на етнограф, авторката изхожда от дохристиянските натрупвания в търсене на собствено български принос, отразен както в състава на действащия у нас християнски каландар, така и в осмислянето и степенуването на събитията, отбелязвани чрез църковната ни празничност.