Hristo Botev „Jiv e toi jiv e!”

Христо Ботев „Жив е той жив е!”

Продуктов номер: 14698
Изчерпана

Автор: Лозан Такев
Категория: Българска Възрожденска литература
Издателство: Аксаков
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549366495
48 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска


ХАДЖИ ДИМИТЪР Жив е той, жив е! Там, на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка, юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга - сабя, на две строшена; очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно, сърдито пече; жетварка пее нейде в полето и кръвта още по-силно тече! Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вече - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее – Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат -тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат, та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръска с вода студена, трета го в уста целуне бърже и той я гледа - мила, засмена! "Кажи ми, сестро, де го Караджата? Де е мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, аз искам, сестро, тук да загина!" И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата - летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата.. Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече – вълкът му ближе лютата рана и слънцето пак пече ли, пече!