Христоматия Старобългарска литература

Продуктов номер: 12139
Изчерпана

Автор: Ваня Мичева
Категория: Литературна критика
Издателство: Дамян Яков
Състояние: Нова книга
352 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Поредица Училищна библиотека Особености на старобългарската литература Старобългарската литература е първата славянска литература и изобщо първата европейска литература, написана на говорим език, обогатен и издигнат в ранг на книжовен. В средата на IX в. в Европа съществуват само два писмени езика - латински и старогръцки, които значително се различават от говоримите. Славянските първоучители св. Кирил и св. Методий превеждат на старобългарски най-важните богослужебни книги, те създават и оригинални произведения, с които поставят началото на една нова литература - старобългарската. Езикът, който използват двамата братя, е солунският славянски диалект, който по съществените си черти е източнобългарски родопски диалект. Превръщането на един говорим език в книжовен има огромна културноисторическа стойност - чрез него се отхвърля триезичната ерес, която признава само три писмени езика - еврейски, старогръцки и латински, и се създават условия за демократизиране на средновековната литература Благодарение на този акт славяните (отначало моравци, панонци и българи, а по-късно руси и сърби) слушат и четат Божието слово на разбираем език още през IX-X век. Библията е преведена на немски език през XII в., а на френски език - през XIII в. По този начин делото на Солунските братя създава възможност за всички европейски народи да не бъдат „слепи и глухи”, да се приобщят към средновековната книжнина. Точно затова те са признати за покровители на Европа през XX век. Старобългарската литература освен със свой собствен език се отличава и с оригинална писменост. Двете старобългарски азбуки - глаголица и кирилица - са уникално явление и са обект на научно изследване вече Векове наред. Първата е създадена от Константин Кирил философ като оригинална графична система, която точно отразява особеностите на старобългарската реч. Втората - кирилицата - възниква малко по-късно, през 90-те години на IX в., вероятно в Преслав. 24 букви в кирилицата са заети от гръцката азбука, а 14 букви са свързани с глаголицата, защото предават специфични български звукове. Днес, когато кирилицата става третата азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката, можем да оценим истински нейното съвършенство и точност, като я сравним например с английската и френската писмена традиция.