Изворите са подбрани и коментирани от Невена Митрева. Настоящият коментар не може да реши всички горепосочени проблеми и няма такива цели. Познаването обаче на изворите не като цитати, а като малко по-компактни текстове е извънредно важно. Това може да ни предпази преди всичко от случайни изводи, базирани на един или друг документ. В сравнение с градове, разположени на главни пътища, споменаванията на Самоков в ранните пътеписи и хроники не бихме могли да определим като многобройни. Но той все пак е един от най-големите железодобивни центрове в европейските владения на Османската империя в периода ХVI-ХIХ в. и това го прави интересен особено за западноевропейската дипломация. Споменават го в дипломатическите си доклади и пътешественици, които не са минавали оттук, защото желязото е от изключително значение за военната мощ на Османската империя. През XIX в. Самоков е проучван и описван от географи, етнолози, историци, военни, дипломати, мисионери и любители на приключенията, малка част от изследванията на които са превеждани на български език. Естествено е чуждите автори да прилагат своите стандарти при описанията си: религиозни възгледи, представи за лукс, предразсъдъци и предубеждения, ниво на предварителни познания за България и Самоков. Подкрепени от домашни извори, техните мнения и впечатления оформят нашата представа за Самоков и са неизчерпаем извор за неговата история. Нека видим Самоков през погледа на пътешественици и хронисти! Невена Митрева