Художественият метал на Българското ханство на Дунав (7-9 век)

Продуктов номер: 8682
Изчерпана

Автор: Станислав Станилов
Категория: Археология | Българска история на чужди езици | Българско Средновековие
Издателство: Класика и стил
Състояние: Нова книга
365 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Художественият метал на Българското ханство на Дунав (7-9 век)/Die Metallkunst des Bulgarenkhanats (7-9 JH.) ПРЕДГОВОР България е една фантастична страна с извънредно богата история и култура, която незаслужено се забелязва твърде малко в европейския Запад. Добре познати са прекрасните черноморски плажове и красивите оперни гласове, но почти нищо не се знае за историята и богатото археологическо наследство на страната. Малцина познават толкова значими исторически места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав. В навечерието на приемането на България в Европейския съюз страната естествено попада все повече в центъра на вниманието на европейската общественост и България ще предизвиква все по-голям интерес към своето наследство. България е сърдечно поканена да поеме няколко инструмента в концерта на европейската наука, което и без друго е сторила. За много изключително важни въпроси от изследването на ранната история - за да се спрем постепенно на настоящия труд - българската наука може да заеме ключова позиция. Отношението на Византийската империя към граничещите от север държави и култури или връзката на степните традиции със средиземноморските и западните представи тук могат да бъдат отлично изследвани. Нови методически подходи и включването на естественонаучни методи превръщат археологията в една все по-важна дисциплина сред историческите науки. Публикуваната тук на немски и български език монография на Станислав Станилов представя на читателя една особена група находки: предмети от благородни и цветни метали, които дават един напълно нов поглед върху културните и историческите процеси на Долния Дунав. Много от представените находки произхождат от частни колекции, за които може да има различни мнения. От чисто научна гледна точка обаче ситуацията е еднозначна. Доколкото находките не се откъсват от археологическия контекст (както например при иманярските разкопки) и доколкото произходът е стриктно документиран, частните колекции също могат да бъдат важен исторически архив за модерното изследване. Чрез точната графична или фотографска документация на обработваните от него предмети Станилов полага здрава основа за бъдещите изследвания. Същевременно обаче той се стреми в анализа на предметите да отиде толкова далеч, колкото е възможно днес. Извършва технически, а където е възможно - и химически изследвания и по този начин може да реконструира процеса на производство на всеки обект. И тъй като точно при производството на украшения се проявява ценностната система на едно общество, ние получаваме възможността - допълвайки традиционните антикварни изследвания - да се запознаем с мисленето и търсенията на това общество. Историческите заключения, които авторът извежда накрая, се базират на всички наблюдения върху находките и на другите изводи, с които разполага изследователят на Ранното средновековие. На читателите пожелавам много радост, дълбоко разбиране и плодотворно вдъхновение при изучаването на настоящия труд! Нека той да събуди любопитството към много други аспекти на българската археология и същевременно да се окаже следващото стъпало към интеграцията на европейската археологическа наука. Фалко Дайм VORWORT Bulgarien ist ein phantastisches Land mit einer ungemein reichen Geschichte und Kultur, das unverdient im europäischen Westen viel zu wenig wahrgenommen wird. Gut bekannt sind die herrlichen Schwarzmeerstrände und schöne Opernstimmen, kaum etwas weiß man über die Geschichte und die reiche archäologische Hinterlassenschaft des Landes. Nur wenige Menschen kennen so bedeutende historischen Stätten wie Varna, Nesebär, Madara, Pliska und Preslav. Am Vorabend eines Beitritts Bulgariens zur Europäischen Union gerät das Land freilich immer stärker in das Blickfeld der europäischen Öffentlichkeit und Bulgarien wird ein immer größeres Interesse für sein Erbe finden. Bulgarien ist herzlich eingeladen, im Konzert der europäischen Wissenschaft einige Instrumente zu übernehmen, soweit es das nicht ohnehin schon getan hat. Für viele brennende Fragen der Frühgeschichtsforschung - um langsam zum vorliegenden Werk zu kommen - kann die bulgarische Wissenschaft eine Schlüsselfunktion übernehmen. Das Verhältnis des Byzantinischen Reichs zu den nördlich angrenzenden Herrschaften und Kulturen oder die Verbindung von Steppentraditionen mit mediterranen und westlichen Vorstellungen lassen sich hier trefflich studieren. Neue methodische Zugänge und die Einbeziehung von naturwissenschaftlichen Verfahren machen dabei die Archäologie zu einer immer wichtigeren Disziplin innerhalb der Geschichtswissenschaften. Die hier in deutscher und bulgarischer Sprache publizierte Monographie Stanislav Stanilovs führt dem Leser eine besondere Fundgruppe vor: Gegenstände aus Edel- und Buntmetall, die einen völlig neuen Blick auf die kulturellen und historischen Vorgänge an der unteren Donau freigeben. Viele der vorgestellten Objekte stammen aus Privatsammlungen, zu denen man geteilter Meinung sein kann. Von rein wissenschaftlicher Seite ist die Sache aber eindeutig. Solange die Funde nicht aus dem archäologischen Kontext gerissen werden (wie bei Raubgrabungen etwa) und solange die Provenienz genau dokumentiert wird, können auch Privatsammlungen wichtige historische Archive für die moderne Forschung darstellen. Durch die genaue zeichnerische oder photographische Dokumentation der von ihm bearbeiteten Gegenstände legt Stanilov ein festes Fundament für die künftige Forschung. Gleichzeitig ist er aber auch bestrebt, in der Analyse der Gegenstände soweit zu gehen wie heute möglich. Er lässt technische, wo möglich auch chemische, Untersuchungen machen und kann so für jedes Objekt den Herstellungsprozeß rekonstruieren. Da sich aber gerade bei der Produktion von Schmuck das Wertesystem einer Gesellschaft manifestiert, gewinnen wir so - ergänzend zu den herkömmlichen antiquarischen Untersuchungen - Einblicke in das Denken und Fühlen einer Gesellschaft. Die historischen Schlüsse, die der Autor letztendlich zieht, basieren dann auf all den unterschiedlichen Beobachtungen am Fundmaterial und auf den sonstigen Quellen, die dem Frühmittelalterforscher zu Verfügung stehen. Den Lesern und Leserinnen wünsche ich viel Freude, tiefe Erkenntnisse und zahlreiche Anregungen beim Studium des vorliegenden Werkes! Möge es die Neugierde auf viele andere Aspekte der bulgarischen Archäologie wecken und sich zugleich als weiterer Trittstein zur Integration der europäischen archäologischen Forschung erweisen. Falko Daim