Хуманистичната психология

Продуктов номер: 9437
Изчерпана

Автор: Мариана Няголова
Категория: Психология - исторически изследвания | Философия - български автори
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
187 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Основната цел на тази книга е да представи на българския читател в съпоставителен аспект генезиса и историята на възникването на хуманистичните направления в американската и руската психология през XX век. Замисълът й е достатъчно скромен. Той се състои в опита да се разкрие основното съдържание на названието "хуманистична психология", което получават или с което се самоназовават отделни психолози, научни групи или школи в двете страни. Разбира се, ние не бихме се ангажирали с твърдението, че подобен тип направления са възможни и съществуват единствено в САЩ и Русия. Изборът за съпоставителния историко-психологически анализ бе продиктуван от факта, че различията в социално-икономическите, политическите и културните обстоятелства в тези две държави, които са и основни Велики сили след Втората световна война, а и главни противоположни полюси в годините на Студената война, по особен начин стимулират общата хуманистична тенденция сред психологическата общественост. Общият план на разглеждания период се ситуира хронологически между 20-те и 90-те години, но за историята на направленията в двете страни той има различни горни граници. Съвременното състояние на хуманистичната психология в САЩ остава извън предмета на това изследване по две причини: от една страна, поради факта, че надхвърля границите на времето, което може да определим като историческо минало на науката и от друга -поради това, че иновационните тенденции са толкова силни, че приемствеността по отношение на методологията от 60-те и 70-те години е силно преобразена. Затова за горна граница на историята на възникването на хуманистичната психология в САЩ ние приемаме средата на 70-те години и по-точно 1973 г., когато е публикувано първото американско историческо академично изследване, посветено на хуманистичната психология като цялостно движение (Моss, D., 2005). Разглеждането на хуманистичното направление в Русия засяга и последното десетилетие на XX век. В случая сме се ръководили от факта, че неговото открито оповестяване става възможно едва в средата на 80-те и началото на 90-те години. Интерпретирани са научните концепции на водещи американски и руски психолози, допринесли съществено за утвърждаването на хуманистичните идеи в своите страни. Книгата не претендира за изчерпателност. До голяма степен нейният обем бе съобразен и с хорариума на курса "Хуманистична психология", който неотдавна получих възможността да представя пред студенти от магистърска програма "Психология" във Великотърновския университет. В този смисъл, без да има формата на учебник, книгата може да бъде полезна както за студентите, така и за широк кръг от читатели, които се интересуват от обсъжданите в нея проблеми. Що се отнася до чуждестранната история на психологията, в България все още липсват традиции в изследването на психологията в САЩ през 50-те и 60-те години на XX век, а руската история на психологията през съветския период обикновено се счита за толкова позната у нас, че почти няма интерес към развитието й в постсъветския период. През 1999 г. професор Андрей Брушлински ме наведе на мисълтта за идейната близост между американската хуманистична психология и психологията на субекта. Оттогава до трагичната му смърт през 2002 г. аз не се заех с разработката на тази идея, защото имах възможността за живо сътрудничество и за приложение на принципите на неговата теория при осъществяването на други изследвания. Подобно на многото му сътрудници и докторанти, и аз мислех, че науката и бъдещето са пред нас, т. е. че предстоят още много години на работа под ръководството на дръзновения и ентусиазиран Андрей Владимирович, който, ръководейки Института по психология на Руската академия на науките, не прекъсваше нито за минута своите научни занимания с психология. За съжаление обаче, много скоро както на мен, така и на неговите руски колеги се наложи да пишем за теорията на своя научен учител в ретроспективен план.