ХВЪРЛЕН КАМЪК Не хвърлям камъни, а ги събирам. Все някога за нешо ще потрябват. Животът не е болка за умиране. Когато давам, не крещя: „Ограбват ме!" Когато взимам - не го правя скришом и всички виждат точно колко имам. Под всяка своя дума се подписвам и непременно с цялото си име. Знам колко съм удобна за мишена – глава не скланям - виря я високо. И коленете ми са разранени не от пълзене, а от стръмни скокове. От полети. От бягане с препятствия. От шурмове „на нож!", не на прибежки. Що камъни по мене са запратени от всевъзможни и безгрешни грешници! Събирам ги. Със тях ше вдигна бойница и щом към звездна бездна се запътя, тя със небесен гръм за упокоя ми връз всеки, хвърлил камък, ще се срути.