Избрани стихотворения ОТ КОМЕТАТА Помниш ли нощта с пурпур-заря? Лъч земята в свода посребри и луната - нейна дъщеря. През мъгла личаха в този миг на земята в бляскавия лик океани, планини, гори. Двама ни обзе тъжовен блян: грей ли там мечта, копнеж, любов? Този свят сребрист, в безкрай смълчан нощ след нощ чрез нас ще просияй, после ще угасне в мрак без край и сами ще литнем в свода нов. Много са в тез али небеса, дружке моя, моя красота, тайни, страшни бездни, чудеса. Много тук се носят светове, но все питат всички векове: грей ли там любов, копнеж, мечта?