И сенките ни тихо ще се слеят

Продуктов номер: 20706
Изчерпана

Автор: Мара Белчева | Пенчо Славейков
Категория: Български мемоари и биографии | Нова българска литература /ХІХ - ХХв./
Издателство: Персей
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548308434
160 страници
твърди корици
Първо издание: 2010
Народност: българска

---

Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците. Но Провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков. Любовта им, драматична и неповторима, е документирана в стихове, писма и спомени, събрани в тази книга. Някои от тях се публикуват за пръв път след повече от осем десетилетия. Двамата намират поетическо вдъхновение един в друг и интимната им връзка прелива в творчеството им. Тази книга ще преобърне представата за Пенчо Славейков като скучен класик, изучаван в училище, и ще възкреси прекрасната поезия на Мара Белчева, незаслужено останала в сянка толкова дълго време. В красивото издание с твърда подвързия и цветни илюстрации са включени архивни снимки на двамата, предоставени от Националния литературен музей, оригинални графики от първото издание на "На Острова на блажените" и прекрасни илюстрации на съвременната художничка Ралица Денчева. В душата ми градина... В душата ми градина речта си посади, и на далеч отмина. Речта ти реч роди. Когато се завърна речта си непозна; когато ме прегърна ти - майска светлина - тя пак бе полетяла - пчела от цвят на цвят - и от дъхът ти брала най-дивний аромат.