ЕЛА СЕГА Нагази голо лятото в морето. Изхвърли всички мъртви водорасли. Разстла нов пясък в дъното, където седефите като деца са расли. Изопна фарът мъжкото си тяло и някакво желание се пукна в окото му, от блясък натежало... С внезапен скок към дъното се мятам. Гребат вода ръцете ми изкусни. И сякаш дишам под водата с амфибийни гърди, с делфински устни. Под мен зелени кръгове светлеят, но пулса ми нагоре се катери. 1979