Идентичности. Литературни и културни образи на идентичността

Продуктов номер: 14361
Изчерпана

Автор: Пенка Ватова
Категория: Литературна критика
Издателство: ЕЛГАТЕХ
Състояние: Нова книга
160 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Пенка Ватова е автор на десетки студии и статии по проблемите на българската литература след Освобождението, литературната периодика, културната идентичност; на критически рецензии и очерци в литературния печат. ИДЕНТИЧНОСТТА ВЪВ ВРЕМЕНА НА ПРОМЕНИ Времената на исторически промени изправят пред една неизбежна психологическа провокация - за преосмисляне и ново търсене на проекции на своето и себе си Този възобновяващ се психологически рефлекс към самопознание е следствие от накърнената относителна цялост и устойчивост на общността и личността, от разколебаните граници на идентичността. Независимо от това, какво ново внасят в битието на общностите и човешките индивидуалности, историческите промени неизменно пораждат ново духовно самотърсачество, ново очертаване на пространствата на своето и несвоето, ново проникване в дълбините на Аза, ново съизмерване с Другия, В този духовен процес, който оставя видими следи в човешката култура, се преоткриват опорите и упованията на своето, потърсени в миналото и паметта, или личността поема конквистадорския риск да проникне в неусвоени духовни светове, да се срещне с неизвестното в наличния човешки свят или в собствената си променена същност и да припознае новите си достояния. Тази книга се стреми да представи различни аспекти и пътища на Самопознанието, разкривайки негови литературни и културни образи. От една страна - нови проекции на общността (национална, етническа, социална), породени от различни исторически ситуации на промяна: откриването на света отвъд границите на своето място , народопознанието, вдъхновено от нови исторически реалности (народоведските книги на Антон Страшимиров), въобразните идентификации на социалния бунт (в поезията на Христо Смирненски), личността пред проявите на разединената общност (публицистиката на Антон Страшимиров), аспекти на етническата идентичност в най-ново време (българската общност в Унгария). Тези текстове формират първата част на книгата, В тях личността, субектът на себетърсачеството е преди всичко субект на познаването на общността, спрямо която се определя - като водач или първопроходец, като неин гард или просто културен строител. Втората част включва текстове, съвместени от идеята за личността и нейните проекции в творчеството на поети и писатели, създадено в условията на динамично променяща се представа за индивидуални и социални измерения на човека. Става дума за човека на модерните времена - с накърнено единство, подменена самоличност, драматично разнолик, но устремен към проумяване и приемане на своята същност или към възстановяване на разколебаните си устои. Породени от различни исторически събития и обстоятелства - Първата или Втората световна война (поезията на Атанас Далчев и Александър Вутимски), установяване на моделите на технологизираното време (прозата на Светослав Минков), голямото емигрантско преместване в края на 90-те (автобиографичните книги на Васил Славов) или динамично и болезнено променящото се най-ново бъл гарско време на границите на хилядолетията (поезията на Иван Христов), тези проекции на човека и човешкото са централни за българската литература през всичките осем десетилетия време, на което отстоят първият и последният измежду авторите на анализираните творби. И тъп като самопознавателните рефлекси са белег на духовната същност на човека, а творческата личност е измежду най-духовните същества, в началото на втората част на книгата стои образът на твореца, какъвто той е очертан в критическите възгледи на един голям български литератор и естет - Владимир Василев, наложил мярката за художествени ценности, неподвластни на модите и капризите на времето. Честността пред писането изисква да кажа, че въпросите за рефлексите на Самопознанието и литературните образи на идентичността ме занимават не отскоро, както и че текстовете в тази книга са писани в различни моменти през последните няколко години. Съвместяването им тук - без намерение изчерпателно да се анализира спецификата на този процес при различни поколения творци, очертава една възможна представа за неговите посоки в нашата литература и култура.