Икуменизмът

Продуктов номер: 3386
Изчерпана

Автор: Жорж Тавар
Категория: История на религиите
Издателство: Одри
Състояние: Нова книга
126 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: френска
Преводач: Марио Йончев

---

Библиотека Компас № 35 Мнозина се интересуват какво се крие зад понятието „икуменизъм" и какви цели си поставя Световният съвет на църквите. „Икуменизъм" произхожда от гръцкото съществително „икумени" (ойкумене), което означава „населена земя", „вселена". Следователно „икуменически" се превежда с „вселенски". Това е епитет, отличаващ Православната църква, както се чете в Никео-Цариградския символ на вярата: „Вярвам в една свята, вселенска и апостолска Църква..." Икуменизмът като понятие и модерно движение има съвсем различен характер. Този термин е въведен в употреба за първи път от масона Джон Мот на Международния мисионерски съвет, свикан през 1910 г. Икуменизмът си поставя за задача да обедини различните християнски изповедания, като преодолее изкуствено различията им. Такъв е естественият стремеж на вече хилядите протестантски секти, всяка от които се смята за по-вярна на Евангелието от останалите. Световният съвет на църквите е основан през 1948 г. в Амстердам, а днес седалището му е в Женева. Римокатолическата църква и досега не е член на икуменическото движение. Папа Пий XI през 1928 г. издаде енцикликата Mortalium Animo, с която заклейми опитите за възсъединение на църквите. На асамблеята в Ню Делхи (1961 г.) и на всички следващи римокатолиците обаче изпратиха официални наблюдатели. Какво е отношението на православните църкви към икуменическото движение? През 1948 г. в Москва е свикано всеправославно съвещание, на което икуменизмът е заклеймен като ерес. Само след 13 години, през 1961 г., под политически натиск църквите в комунистическите страни масово влизат в Световния съвет на църквите. Годината не е случайна, защото тогава започва разпадането на колониалната система. Десетилетия икуменистите получават вноски и дарения от Източна Европа и ги прехвърлят в развиващите се страни, за да финансират т. нар. освободителни движения. Архимандрит доц. Павел Стефанов Икуменизмът отразява желанието за възстановяване на единството между християните, както и действията по посока на това единство. В по-тесен смисъл икуменизмът представлява течението, организирано след разделенията и целящо да подготви предстоящото помирение. Като такова то възниква през 1910 година на Международната мисионерска конференция в Единбург и постепенно се оформя, за да достигне през 1948 г. до създаването на Световния съвет на Църквите. Инициативите на папа Йоан XXIII, който през 1960 г. създава Папски секретариат по въпросите за единството на християните, а две години по-късно открива и II Ватикански събор, дават в ръцете на Католическата църква орган, упълномощен да организира и провежда диалог по богословски теми с представителите на останалите църкви. От Предговора