Илия и… тия • Фразеологичен роман

Продуктов номер: 7069
Изчерпана

Автор: Димитър Воденичаров
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Сребърен лъв
Състояние: Нова книга
79 страници
меки корици
Първо издание: 1998
Народност: българска

---

Особено любопитен в своята екстремност пример е “романът” на Димитър Воденичаров “Илия и тия”. Какво представлява този експеримент, който, стига да не беше така трайно закотвен в “изконно българското”, критиците със сигурност биха го определили като “самозадоволяващ се”? На 75 страници са съчетани само фразеологични изрази (а самата книга носи жанровото пояснение “фразеологичен роман”), навързани последователно в семпла история за едно традиционно българско семейство, в което любовта постепенно гасне под взора на свекърва и тъща, но също и под напора на вечната нашенска немотия и неразбория. Разказващият не само не крие, че му е трудно да удържа баланса между обръщащите вниманието към себе си фразеологизми и логиката на разказа. Напротив, повествуващата инстанция държи на първо място именно да се разбере тази трудност (впрочем тъкмо социалистическата халтура беше матрицата, която произведе цирка в изкуство). В този смисъл не може да става дума за противодействие на “планината от инертно слово” [3], а за демонстрация на това как човекът се съвместява с тази планина, нещо повече – как му е уютно в нейните изтрити, но железни фигури. Само че “Илия и тия” не си поставя задача да види своя собствен капан, а да уподоби (да “докара”) фолклорни битови персонажи и съответно стереотипни битови дрязги. Демонстративно проведеното закърпване на цялост (това е не каталожна или речникова, а репертоарна цялост) имитира не само домашната закърпеност, но и създава проекция на една обща надпоставена недоправеност: марката на родното, окъпана едновременно в смях и сълзи, но най-вече аматьорски самосъздаваща се пред очите ни в домашни условия. Борис Минков