Книгата е номинирана за Национална награда „Христо Г. Данов” 2009 в раздел „Хуманитаристика” Студиите и есетата в тази книга са продължение на "Лелята от Гъотинген" (2005). Писани между 1990 и 2008 г., текстовете, събрани в първата част, обхващат литературни интерпретации на произведения на възлови автори (Платонов, Бекет, Кундера, Цветан Тодоров) и възлови проблеми на XX в.: утопията, тялото, писането, (авто) биографията. Във втората и третата част студиите са посветени на теоретически въпроси, свързани с производството на социално пространство и време - от създаването на идеологически топоси (родина, регион, център, периферия) до културното конструиране на категориите на "литературното време" (период, история, класика). С едно свое есе, дало и заглавието й, книгата напомня за онези игрови времена от епохата на разпадащия се социализъм, в които всеки написан ред имаше свой тъмен, обратен отпечатък, а писането и четенето бяха забавно и опасно занимание. АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ е доктор по филология, има хабилитация по културна история на модерната епоха. Завършил е Софийския университет, специализирал е в Прага, Кардиф, ПариЖ и Будапеща. Преподавал е в Гъотингенския университет и в Нов български университет. Бил е регионален директор на лятното училище по хуманитаристика в Сантяго де Компостела, Испания, и директор на Центъра за академични изследвания, София. Александър Кьосев., "Индигото на Гьоте", изд. „Фигура", С, 2008, 358 с, 13 лв, Архивът на Кьосев - втори том. След "Лелята от Гьотинген" дойде "Индигото на Гьоте". Митични и свръхцитира ни текстове в областта на литературната теория. Мощни идеи и огнедишаща ерудиция. Език който превръща хуманитаристиката в роман. Четеш, но знаеш докъде и дъхът забравя да спре. Из „Литературен вестник”