"Като че ли за мнозина сърцевината на Радичковото разказване е "алитературността", самородната и неповлияна от окултуряващи процедури стихия на устната реч. Внимателното четене обаче ще коригира подобен предразсъдък: северозападните текстове демонстрират богати и сложни, понякога драматични отношения между автора си и заварения писмен свят, между самоукия, неизкушения (наистина ли) творец и наследената Библиотека. Обмислянето на тези отношения може да промени разбирането ни за онова уникално, изключително качество, което прави от Радичков именно и само Радичков. Какви са архитектурните принципи, крепящи неговата Вселена от истории, как точно "работи" тя, как живеят и значат в границите и човекът и нещата - на тези питания отговаря книгата Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга."