Здрач Миг - и всичко ще е вече друго: блясъкът последен на деня е като обидена съпруга – гаснеща безсмислено-сама. Облакът е пратеник на здрача – все пълзящ, и черен, и голям: и единствен силуетът мрачен ще остане със небето сам. Долу пак запалва светлинките хорският възбуден дребосък: и изчезват някъде звездите – като в омагьосан детски кръг. Миг - и всичко ще е друго вече - свършено е с тази светлина. Като времето - в нощта изтече блясъкът последен на деня.