История на Народна република България

Продуктов номер: 19771
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Българска съвременна история
Издателство: Институт за изследване на близкото минало | Сиела
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789542805861
716 страници
твърди корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Режимът и обществото Под общата редакция на Ивайло Знеполски Днес, двадесет години след падането на комунизма, към акумулирането на необходимата критична маса от мемоарна литература се прибавят и възможностите за все по-широк достъп до партийния и държавния архив, както и полезната за работата на историка времева дистанция. В своята съвкупност изброените фактори позволяват да се обособи нов дял в съвременния летопис - историята на Народна република България. Книгата се стреми да предложи сравнително пълна картина на най-важните моменти и аспекти от историята на Народна република България без претенции да ги изчерпва. Авторите не се съмняват, че тя ще продължи да се пише, да се разширява и задълбочава, въвличайки нови, ненамерили място аспекти: формите на съпротива срещу режима, концлагерите, емигрантските организации и тяхната активност, правото и съдебнатам система, външната политика на комунистическата държава, процеса на отделяне на обществото от режима и не на последно място - историята на всекидневния живот. ...Празноти, които с времето ще се запълват. Книгата става реалност с надеждата, че основната задача на труда е постигната, а тя е: наред със стремежа за изчерпателност и задълбоченост, задаването на изследователска позиция и използването на изследователски методи, които във висока степен да гарантират все по-точното представяне и оценка както на основните контури на комунистическия феномен, така и на придаващата му плътност събитийност. СЪДЪРЖАНИЕ І. ТОТАЛИТАРИЗМЪТ – ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕДИН НЕЗАВЪРШЕН ДЕБАТ (Ивайло Знеполски) 1. Кратка история на възникването и употребата на понятието тоталитаризъм 2. Късните български употреби на понятието тоталитаризъм 3. Класическите теории за тоталитаризма 4. Националсоциализмът и комунизмът в сравнителна перспектива: дебатите 5. Тоталитарната теория и късния комунизъм в страните от Източна Европа 6. "Обиконовен комунизъм" - тоталитарният стремеж към органично общество II. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРИРОДА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ: 1944-1989г. 1. Пътят на комунистическата партия към властта: 1939-1954 г. (Даниел Вачков) 1.1 Установяване на Отечественофронтовска власт в България 1.2 Противоречия сред управляващите и оформяне на опозиция на режима 1.3 Изостряне на обществено-политическите борби в страната 1.4 Свикване на Велико народно събрание и ликвидиране на опозицията 1.5 България на "чистия" сталинизъм (1947 - 1953) 2. Политическото развитие на България между 50-те и 80-те години на ХХ век (Михаил Груев) 2.1. Процеси на «плахо размразяване» на режима след смъртта на Сталин 2.2. Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956г. и неговите последствия 2.3. Налагане на абсолютната власт на Тодор Живков 2.4. Фракционни борби и заговори в БКП през 60-те и началото на 70-те години 2.5. Казионните организации 2.6. «Живковата» конституция от 1971г. и новият култ към личността на лидера 2.7. Обществото 2.8. Горбачовата «перестройка», късното българско дисидентство и краят на Живковия режим 3. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната (Александър Везенков) 3.1. Организация и функциониране на Българската комунистическа партия 3.2. Партийният контрол върху държавните институции и «обществените организации» 3.3. «Ръководната роля на БКП» - между откритото демонстриране и умелото прикриване 4. Държавна сигурност: опората на комунистическата държава (Момчил Методиев) 4.1. Структура и задачи на Държавна сигурност 4.2. Разузнавателни управления 4.3. Контраразузнаване и политическа полиция 4.4. Неоперативни управления 4.5. Организация на работата в Държавна сигурност 4.6. Държавна сигурност и комунистическата държава III. СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ В НРБ – ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И ПОСЛЕДСТВИЯ 1. Икономиката на комунистическа България: 1944 – 1962г. (Даниел Вачков) 1.1. Следвоенната икономическа криза и началото на дълбоки преобразования в българското стопанство 1.2. Съветизация на българската икономика 1.3. Промени в сталинския стопански модел и прояви на нови кризисни явления 2. Икономиката на комунистическа България: 1963 – 1989г. (Мартин Иванов) 2.1. Икономическите реформи (1963-1968) 2.2. Реформите сурогати (1968-1976) 2.3. Втората криза с външния дълг (1973-1978) 2.4. Новият икономически механизъм (1979-1980) 3. Колективизация и социална промяна в българското село през 40-те и 50-те години на ХХ век (Михаил Груев) 3.1 Установяване на съветския колхозен модел в българското село 3.2 Инструменти на въздействие върху селячеството 3.3 Първата масовизация на колективизацията 3.4 Селската съпротива 3.5 Временно затишие 3.6 Последната масовизация 4. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война (Михайл Груев) 4.1. Демографският преход 4.2. Естествен прираст 4.3. Еманципация, пронатализъм и репродуктивна политика 4.4. Механичен прираст 4.5. Процеси на урбанизация 4.6. Урбанистичната политика IV. ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В НРБ 1. "Консенсусната диктатура" и социалната й база (Ивайло Знеполски) 1.1 Мистифициране на социалните отношения 1.2. Капсулиране на новите елити. Политическата корупция като фактор на установяващия се консенсус 1.3 Уточняване границите на консенсуса 1.4 Затваряне в «арената на всекидневието». Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса 1.5 Социална политика в «служба на народа» 1.6 Социални придобивки и социално корумпиране на масите 1.7 Справедливостта и солидарността в капиталистическата и комунистическата "държава провидение" 2. Комунистическата идеолгия, социална структура и социални неравенства в България (Петя Кабакчиева) 2.1 Как се дефинират властовите неравенства от българските комунистически лидери след 1944 г.: Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков 2.2 Икономически измерения на неравенствата – социална диференциация съобразно различията в доходите. Класификационно структуриране на групите 2.3 Има ли бедност при комунизма? 2.4 Социологическите класификации на групите 2.5 Има ли средна класа при комунизма? 2.6. Идеологическо конструиране на групите и доходите 2.7 Невидимите в официалните документи неравенства - за един бъдещ текст 2.8 Кратка равносметка V. ОТ «ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ» КЪМ НАЦИОНАЛИЗЪМ. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ПОЛИТИКАТА КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ (Чавдар Маринов) 1. Македонският въпрос в комунистическа България 1.1. Проектът за южнославянска федерация 1.2. «Македонизацията» на Пиринския край и нейното преразглеждане 1.3. Българо-югославската полемика по македонския въпрос (1960 – 1980) 1.4. Македонският въпрос: наука и пропаганда 2. Политиката към етническите и религиозните общности в комунистическа България 2.1. Националното хомогенизиране на българоезичните мюсюлмани (помаци) 2.2. «Приобщаването» на турското население 2.3. «Възродителният процес» и «голямата екскурзия» (1984 – 1989) 3. «Единната социалистическа нация» VI. КУЛТУРНА ПОЛИТИКА И КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ 1. Културната политика по времето на комунизма - партийно ръководство, идеология, институционални режими (Иван Еленков) 2. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи (Пламен Дойнов) 2.1. Фази на социалистическия реализъм 2.2. Фази на алтернативността 3. Монументалните репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България ( 1944-1989) (Николай Вуков) VII. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА: ИЗВОРИ, ПОДХОДИ, МЕТОДИ 1. Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции (Иван Еленков) 1.1 Институциите за производство на исторически знания – основни сведения за развитието им до края на режима 1.2. Политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания 1.3. Почини и форми на преусвояване на историческите знания, спрямо актуалния политически контекст 1.4. Още веднъж за политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания 2. Устната история и архивната революция: изучаването на Близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг (Даниела Колева) 2.1 Що е устна история? 2.2 Посткомунистическата устна история 2.3 Специфика на устните източници 2.4 Устните източници – начин на употреба 3. Българският комунизъм в историографията (Румен Даскалов) 3.1. Девети септември 3.2. «Народната демокрация» (1944 – 1948) 3.3. Социализмът в развитие 3.4. След социализмът за него