"Булгар тарихъ" е изследване, посветено на историята на Волжка България до разорението й от монголите и от Пулад Тимур (1361 г.). Използвайки всички познати за неговото време исторически източници, Г. Ахмеров дава пълна представа за бита, културата, нравите и обичаите на древния народ. Той подчертава, че този народ бил водещ в Европа по отношение на културата, образованието и търговията. Гайнетдин Ахмеров (1864 - 1911 г.) е голям казански учен-енциклопедист, гражданин с българско самосъзнание и манталитет. За своите съвременници той изглеждал като скромен историк на фона на такива блестящи университетски учени от Казанската школа като Е. А. Малов, Н. О. Катанов и др. Но той завинаги ще остане в българската история и в българознанието като откривател и пръв изследовател на древните градове на волжка България - Биляр и Сувар. Името му започва да се възражда в последните години, защото той като „буржоазен" историк фактически е бил изключен от списъка на официално позволените за цитиране автори.