Историческото самосъзнание на литературата е признак на зрелост. Една история на българската литература е едновременно и философия на българската литература, но също - нека го заявим още тук - и философия на българската история, а това е достатъчен повод за внимание към всеки подобен опит. Още повече такова внимание заслужава "История на българската литература" от Св. Игов. За пръв път събрана в пълния си обем, тя не е просто поредната история на българската литература, тя е една принципно различна история, предлагаща цялостен теоретикоисторически модел на литературата, поставяща методологическите основи на една модерна концепция на литературния развой. Пламен Антов "История на българската литература" от Светлозар Игов представя единствения през последния половин век опит за създаване на цялостна картина на българската литература от възникването и през IХ век до наши дни. През призмата на една нова периодизационна схема авторът проследява българския литературен развой чрез характеристики на отделните литературни епохи и поредица от портрети на най-значимите писателски личности. "История на българската литература" е необходимо въведение в изучаването на българската литература за преподаватели и учащи се, кандидат-студенти, студенти, чуждестранни слависти и българисти.