Книгата е ново театроведско осмисляне на българската сценична практика в хронологично отдалечени и сложни за естетическа преценка пластове от националната духовна култура. Авторът изследва културноисторическия процес на зараждане и оформяне на българския театър като вид изкуство, анализира заедно с възникването на българската драматургия проявите на театрален живот. В художествената традиция на античното ритуално зрелище през литургичните форми на източното православие и школските диалози до първите постановки и разцвета на възрожденския театър се интерпретират компонентите на театралния спектакъл, за да се отдели предтеатралното от същността на категорията театър.