История на българските империи

Продуктов номер: 554
Изчерпана

Автор: Димитър Попов
Категория: История на България от древността до наши дни
Издателство: Огледало
Състояние: Нова книга
921 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

“История на българските империи” Димитър Х. Попов пише непрекъснато в продължение на 17 месеца, а подготвя изследванията си четири години по-рано. В мащабния си труд той разглежда живота и съдбата на българите в продължение на 23 столетия до днешния ден. Замисълът да напиша книга за историята на българите и на българските империи ме преследва години наред. Подчинен на тази идея успях да прочета, събера и преосмисля огромен материал за миналото на народа и страната ни, минало криволичещо между сънищата и легендите от българския епос и оскъдността на фактите от хрониките, на чуждите летописци. Изследването, което ми предстои да направя, неизбежно ще ме сблъска с внушителна информация от източници, събития и епохи. На тях съм решен да дам тълкуване и обяснение според собственото ми разбиране и усещане за онова, което е ставало преди нас. В основата на този подход поставям Човека. По този начин, поне за много столетия назад във времето, ще разполагам с едно неизвестно по-малко за уравнението, което ще трябва да реша. А чрез това „уравнение" ще търся отговорите на въпроси като: Кои всъщност сме ние българите? Как сме били създадени като народ измежду многобройните племена и народи? Как се е оформил езикът ни и как се е развивал през вековете? Откъде сме дошли тук на Балканите и не сме ли стари поселници, като траките по тези места? Какво общо имаме с хуните, с аланите, с персите, а най-вече със славяните? Има ли изобщо славяни или зад това наименование се крие друг народ? Как, кога и къде е възникнала първата ни империя? А защо пък империя, а не някакво малко и незначително княжество, неотбелязано на нито една от древните карти? Как така историците ни от XVIII век насам започват да ни броят като държава не от някаква друга по-ранна дата, а точно от 681 година? И ако критериите за това са например един договор и едно незначително парче мочурлива земя в най-североизточния край на Балканския полуостров, то „прецедентът" ми изглежда твърде жалък, за да бъде смятан за начало на един народ и на една държава. Естествено аргументите си ще изложа на подходящото място. В мъчителния процес на преосмисляне на събитията от миналото неизбежно, все по-често започна да се появява в съзнанието ми въпроса: „Що за наука е историята?" Реалната история се предизвиква от хората. Те създават събитията, които впоследствие други описват със своята нагласа и почерк за станалото. Дали това не е намесата на фактора „време"? Димитър X. Попов е роден в гр. Лом през 1930 г. Още в младежките си години в София той получава всички „екстри" от тираничния проруски режим в България с изключение на най-голямата санкция.... изключен е от гимназията и от Софийския университет за опозиционна и конспиративна дейност /1946-1950/. Изтърпява пет и половина години в затвора и концлагера Белене за пропагандиране идеята за Европейски съединени щати, за създаване на нелегална организация, разпространение на позиви и подготовка за въоръжена борба срещу антибългарската власт на комунистите /1950-1956/. Неколкократно е уволняван от работа и изселван с баща му от столицата /1964-1968/. Едва към края на 60-те години Димитър X. Попов успява да завърши задочно висшето си икономическо образование. Въпреки постоянната заплаха за сигурността на семейството и работата му той негуби чувството си за хумор и самоирония, като запазва непобедимата си жизненост. Постепенно се утвърждава като експерт в областите на транспортните технологии, товарно-разтоварните процеси и рекламата. Твърде късно идва научното му признание. Според Димитър X. Попов идеологиите се деформират в и от държавата. Такава е и комунистическата „идеология", която през XX в. става имперска доктрина на Русия за агресия, заробване и унищожение на етносите и на нациите. Между 1989 и 1995 г Димитър X. Попов участва в политическия живот на България и като последовател на БЗНС „Врабча" и на Димитър Гичев, се бори за обединение на дълбоко разделеното земеделско движение. Димитър X. Попов е автор на близо 500 обзори, статии и анализи в областта на демографските процеси у нас, на рекламата, пазарната икономика и геополитиката. През 1993 и 1994 г. отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция", като във всеки брой има негова позиция. Издал е трудовете: „Транспортв търговската мрежа”/колектив/, 1982г., “Жельо Желев-марксист, дисидент, президент”, 1991 г, ”Легенда за Самуил", 1995 г, „Истината винаги е горчива" /в два тома/, 1997 г, “Българският национализъм", 2000 г. и „Дългата нощ", 2002 г.