История на ранносредновековните българи - VIII - IX век

Продуктов номер: 27190
Изчерпана

Автор: Сергей Иванов
Категория: Българско Средновековие
Издателство: МАБИК
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548930017
110 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2008 год.
Народност: българска

---

Трите десетилетия на подчиненост на българските племена в пространството между реките Волга и Среден Дунав на авари и тюркюти не заличават спомена за предците ни от Авитохолова и Ирникова България - носители на държавността, високата култура и цивилизация. Част от тях предоставят своя опит и участват в изграждането и управлението на дуалистичния Аварски каганат -държава на авари и кутригури.
Оногурите, начело с кан Кубрат, отхвърлят подчинеността и в продължение на 60 години увеличават териториалната и военна мощ на старата си държава, която превръщат наново във Велика България. В тяхната държава цари организираност и ред. Нейният принос за политическата и религиозна свобода на европейските държави е изходно начало по пътя към премахването на "варварството" и внедряване прогреса на държавността от конфедеративен тип.
Синовете на кан Кубрат в условията на ускорено развитие на историческия процес не подвеждат своите племена, а ги организират на равнището на строители и съзидатели на нова държавност, съответстваща на изискванията на Новата епоха. Попаднали в различни земи и историческа обстановка в Европа и Азия, те стават основатели на нови държави - на "черните" и "сребърни", дунавски и вардарски българи.
Дългият и не лек живот на българите на Батбаян от земите на Кубрат - Карабулгар, в продължение на десетилетната подчиненост на хазарите съвсем естествено довежда до борби и възстановяване по времето на кан Айдар на исконните граници на Стара Велика България, в рамките на които се обединяват със сребърните (котрагови) българи. Поставено е началото на величавата Волжко-Камска България - страната на българите, увенчала съществуването си с неувяхваща слава и приноси в световната история.
Осми век е векът на укрепване и развитие на държавността на българите на кан Аспарух в исконните им земи на Балканите на територията на днешна България и Румъния, а по-късно и върху преобладаващата част от земите на целия полуостров.
Осеяна с величави битки и грандиозно строителство е историята на обединените европейски мизи и азиатски скити от Дунавска България. Завинаги в историческите анали са вписани имената на владетелите ни - кан Тервел, кан Телериг и кан Кардам. Нямаме никакво основание да не признаваме или да омаловажаваме дейността на нито един от владетелите ни, независимо от реда и начина, по който е протекъл и завършил жизненият им и владетелски път в битките им срещу византийците, в защита на българската изначална вяра и държавност, за установяване на равнопоставеност на автохтонните мизи и новозавърналите се в исконната си земя оногури (скити) от родовете Дуло и Вокил - кановете Твирем, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту и Паган.
Последният период на "класическата, езическа вяра и традиция", на укрепването и възвисяването на българската държава до висотата на една от трите най-крупни европейски империи е първата половина на IX век. Това е периодът, когато живеещите на територията на първата географска Европа, стават защитна бариера за всички европейци срещу арабските и други нашественици. Това е времето на обединените древни българи от гетски (славянски, според историческите извори) племена, заселили се на Балканите след битките между хуни и гети (готи).
Ако VIII век е векът на борбата между автохтонните българи -европейските мизи и завърналите се в древната си родина азиатски скити - оногундури (оногури) и гети (славяни), то в IX век те са вече в рамките на могъщата българска империя начело с кан Крум. Тази империя била изградена чрез правното законодателство и ред, равноправието и достолепието българско.
Българската империя станала равностойна на Византийската и Франкската империи. Тя добила небивал разцвет при кан Омуртаг, който дошъл на власт на мястото на забравения в нашата история, поради само неколкомесечното си управление, кан Кашин -брат на кан Крум.
Този период е характерен с небивалото дотогава в ранносредновековна Европа строителство и миролюбива външна политика. Тази политика на равноправие и възходящо развитие, продължила и при кановете Маламир и Пресиян. Тя поставила здрава основа на придобиващите все по-голяма сила в българската държава християнство и идея за национална държава със собствена писменост и култура. Завършил езическият период в развитието на българите и България. Те били на прага на утвърждаването на християнството, старобългарската писменост и култура като държавна политика на достолепните ни владетели.
Българите вървят по своя неотклонен път на развитие - път, осеян с непреходни приноси в световната и европейска културна съкровищница, в интерес на цялото човечество
Авторът