Историята като съдба

Продуктов номер: 11181
Изчерпана

Автор: Елеонора Пенчева
Категория: История - други
Издателство: Арс-Марина Иванова
Състояние: Нова книга
216 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Предговор Светът става все по-сложен и съвременните исторически школи имат нуждата от обогатяване на изворовите си материали. Изолацията на «чистото историческо познание» води до стесняване на параметрите на универсалната история, а социалното поведение на човека вече трябва да бъде дело на всички науки за човека. Невъзможността на историята да въплъти в себе си материализацията на духа води до едностранно обяснение на събитията. Днес икономиката философията и ортодоксалните религии не са в състояние да обяснят корените на такива глобални проблеми на човечеството като насилието, наркомафията, корупцията, отчуждението, маргинализацията, ерозията на морала. Идеята на тази книга е в разкрепостяването на историческото възприятие, чрез нови светогледи, които ще разширят човешкото познание за реалността. Отправната точка на изследването е, че светът, освен материален, е и духовен, следователно еволюционният процес трябва да обхваща не само развитието на машините и техниката, а и вътрешното развитие на човека, неговия висш духовен Аз. Егоизмът, жаждата за власт, за надмощие и богатства,страстта към подчинението и контролирането на другите са присъщи на низшия Аз на човешката природа. Същите качества проявява и съвременното човечество, защото то материализира несъвършенствата на отделните индивиди. Човекът е сложна психо-физична система и това е предметът на анализа в първата глава на книгата. Човешката менталност е определяща за решенията на личността, за поведението на човека и за събитията, в които той избира или не да участва. В този контекст личната история на всеки индивид може да бъде конструирана като съдба от самия него във всеки миг от живота му в сложния възел на времето като минало, настояще и бъдеще. В същото време всяко решение на човека отпечатва своето предопределящо за околните начало върху платното на времето и от своя страна участва в създаването на причинно-следствените връзки, чиято реализация познаваме като история на човечеството. Веднага правим уговорката, че в тази книга разглеждаме съдбата като история на човечеството, проявяваща се основно на физическо ниво, а не като «божествена», космическа или духовна съдба, макар че в хода на изследването е неизбежно да се докоснем и до този въпрос. Втората глава предлага разсъждения върху съдбата на индивида, неговите възможности да я коригира или не, и заедно с това да променя и съдбата на общността, от която е част, чрез примера на една от най-популярните фигури на XX век - Хитлер. Окултната страна на неговата история, свързана с мистериите около Свещеното Копие на съдбата, е най-красноречивото доказателство за проекцията на личните амбиции и мании върху съдбата на една държава и върху човечеството. Третата, четвъртата и петата глави предлагат поглед върху най-старите светогледни системи - херметизъм, будизъм и учението на толтеките, с цел да се припомни на днешното поколение, че духовността е реален факт в историята на човечеството. Забравените духовни учения имат място в съвременната история, за да разширят човешкото познание за света - видим и невидим - и да припомнят отново, че човешката природа е съвкупност от разум и дух в човешко тяло. В тази симбиоза на съществуване разумът е водещ, той е причината за глупавите или мъдри решения на индивида, за неговото участие в едни или други събития, които той може да нарече «неизбежна съдба». Тази хипотеза за степента на участие на индивида в сътворяването на своята съдба като земно битие, приложена към съвременната цивилизация, може да обясни корените на такива нейни проблеми като насилието, корупцията, разпадането на морала. Шестата глава проследява историята на възгледите за света, естествената симбиоза с духовните сфери при древния човек и стесняването на космическите хоризонти на «модерния». Можем да продължаваме да приемаме историята като низ от събития в едноизмерен план, чиято детерминираност се простира само до икономиката, политическите системи и географията. Можем обаче и да разширим мултидисциплинарния подход към разбирането на събитията чрез философски, психичен, дори окултен или непопулярен досега светоглед. Тогава ще открием нови причини и взаимоотношения, илюстриращи богатството на една непозната човешка природа и една история, не само «описваща» фактите и приковаваща хората към земния свят, а позволяваща ни да се докоснем до сферите на Духа. «Краят на историята» може да настъпи като изчерпване на идеите за усъвършенстването на материалното битие и да сложи точка на нашата историчност, но еволюцията на човечеството като духовно битие не е завършена и продължава в безкрайността. От автора