"История на градоустройството" поставя край на една продължителна пауза в създаването на цялостна професионална книжнина в тази област. Ако хвърлим поглед назад, безспорно ще установим, че последните обхватни трудове на тази тема често датират отпреди десетилетия и не включват втората половина на двадесети век. По отношение на градовете по българските земи наличната литература също не предлагаше източници, обобщаващи целия продължителен период на развитие. Предлаганият на днешния читател нов исторически труд предоставя информация за много продължителен исторически период - от зората на градското развитие до проблемите на творческата ни съвременност. В подбора и систематизирането на историческите теми, авторът проф. Иван Никифоров е вложил богатия си професионален опит не само от преподаването на исторически дисциплини, но и от дългогодишната дейност като изявен градостроител, чиито проекти и реализации са винаги умело интегрирани в историческата среда на много български градове.
Пространственият обхват на историческото разглеждане също е широк. За повечето периоди е поставен традиционен "европоцентричен" акцент, но трудът систематично разширява пространствения си обхват, за да проследи цялостно важните явления, белязали всеки период и да включи териториалните пулсации на цивилизования свят в отделните епохи, както в Европа, така и в по-голямата част от Средиземноморието, Близкия изток, Северна Америка.
Разглеждат се градовете на Древния изток и гръко-римската античност, Византия, западноевропейското средновековие, градовете на ренесанса и барока в Италия. Проследено е проникването на ренесансовите влияния в различни краища на Европа с очертана местна отлика за всяка страна или регион. На тази база се разглежда градското развитие в епохата на френския класицизъм, на барока в Австрия и Германия, както и специфичния облик на британските примери от този период, градоустройството в Русия.
Периодът на развитие на индустриалното общество е представен с подбран спектър от теми, посветени на урбанизацията и промените в големите градове през ХIХ век и началото на ХХ век. За разлика от по-стари исторически разработки тук се разглеждат не само физическите градски структури, но и някои от ранните теории в областта на градското планиране, каквито са трудовете на Е. Хауърд.
Най-интересни и полезни за съвременния читател са може би темите, засягащи по-близките до нас исторически периоди. Следите от тези периоди са най-ярки в градската среда на днешния ден, а дискусията за тях вече се освобождава от публицистиката и навлиза в сферата на историческата наука. Така например авторът предлага задълбочен и цялостен поглед върху градоустройството на СССР и Русия през ХХ век.
Развитието на градоустройството в Западна Европа през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век извежда напред теми, подходящи не само за историческо, но и за приложно-практическо разглеждане, защото част от историческия опит, който се предлага, е все още валиден и приложим, адаптивен към нуждите на устройственото планиране и днес. Такива са темите за извънградските търговски центрове и преустройството на старите градски центрове, за преустройството на пристанищните зони на градовете, за бизнес парковете, университетските комплекси.
Привлекателни теми за читателя ще предложи и предпоследната част от книгата, съдържаща цялостно разглеждане на развитието на градовете по българските земи от античността до наши дни. Местните явления са обвързани с вече разгледаните общоевропейски и световни етапи на развитие на градовете. Сложният период на последните две десетилетия е също интегриран в цялостната историческа концепция на труда. Историческото разглеждане е обърнато с поглед към състоянието и актуалните проблеми на градоустройството у нас след 1989г. Трудът завършва с изводи от историята на развитието на градовете и анализ на условията за тяхното бъдещо развитие.
В заключение бих искал да подчертая, че "История на градоустройството" на проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров ще представлява интерес не само за архитектите и професионално ангажираните в областта на градоустройството читатели, но и за онези, чиято работа в съседни сфери на научно и историческо изследване би ги изкушила да използват този полезен източник на историческа информация за развитието на градовете.