Снежен стих
Къде е пътеката, приказко бяла?
Къде са реката и нейният бряг?
Скрибуца и пука гора натежала.
Замръзват звънчета на приказен впряг.
Защо във душата е тихо и нежно?
Рисунки от скреж като сън във студа.
Снежинки валят от небето безбрежно.
Дълбоко бълбука поток във леда.