УВОДНИ ДУМИ Вероятно тъкмо сега е времето, когато трябваше да се напише една книга като тази. В основни линии приключиха и се стабилизират основните процеси при създаването на южнославянските държави. Това доведе и до промени в абсолютно всички области на обществения, икономическия и духовния живот, предизвика трайни и непреходни промени при редица понятия, които преди това бяха потискани от бремето на политическата и идеологическата конюнктура. Така ей в литературата, където десетилетия наред се натрапваха и утвърждаваха представи, които заобикаляха реалностите. Заради това наистина бе необходимо да се направят стъпки, за да могат нещата да започнат да идват на местата си. Настоящата книга има именно такава цел. Тя трябва да даде основна и стегната представа за южнославянските литератури (българската се изучава и анализира отделно) съобразно обективните фактори, литературно-историческите и естетическите процеси в периодите от създаването им до края на XIX столетие, т.е. до времето, от което нататък започва модерното им развитие. Книгата е предназначена за филолози, студенти, преподаватели, литератори и за всички, които се интересуват активно от южнославянските литератури и тяхното развитие. Авторите са преподаватели в катедра "Славистика" на Филологическия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Основният текст от книгата е написан от Ганчо Савов. По-голямата част от раздела за сръбската литература и статиите за П. П. Негош и Ив. Мажуранич са на доц. д-р Христо Бонджолов. Авторите Есента на 2006 година