В тома са събрани само част от стиховете и поемите на един от най-лиричните автори в българската поезия - Иван Давидков. В цялото му богато творчество се открояват темите за човешкия труд като съзидание и послание към бъдещето, за природата като мъдро и действено присъствия в личностното самосъзнание и хармонизиране на битието и оценяването на трайни и преходни стойности. МАРТ На Асен Босев Коли се нижат. Ранен вятър вее от юг, откъм берковските села. Полюшнато от него, сладко пее едно звънче на първата кола. Кой би могъл във час такъв да спи? Коларите отмятат ямурлуци. Небето засияло ги слепи. Предат сребро крайпътните капчуци. А татък свети цялата гора, невиждала до днес зора такава, и месецът, огледан във вира, като парченце лед се разтопява. 1957 („Светлина от скрежа")