Иван Мешеков (1891-1970) с късна дата се превръща в представителна фигура на националната ни култура - в края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. В периода между двете световни войни той е от най-ярките „гласове" на българската литературнокритическа мисъл, притежаващ впечатляваща интерпретаторска дарба.
Книгата „ИВАН МЕШЕКОВ или достоянията и зрелостта на литературната критика" разглежда различните професионални превъплъщения и роли на критика, както и полемиките му с позициите и концепциите на други авторитети или институционално наложили се субекти в литературното поле. Тя има за цел да портретира един от най-сложните, вътрешно противоречиви, но отстояващи автономията на изкуството представители на родната интелигенция и духовен живот.