Любовта ми към тебе, мили, е като дума, казана не на място, като плач от безсилие, като кон пред празна ясла. И е съвсем непотребна в деня ти, препълнен догоре. Върти се около тебе - кученце, вързано в двора ти. Ближе ти ръцете предано, гледа те все в очите, скимти жалостиво, бедната, когато - в досада - я сриташ... Изобщо - иска си своето, не те оставя на мира. Но се пази от деня, в който сама ще си скъса синджира.