Владко Мурдаров е завършил българска и немска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1972 г. Получава стипендията "Готфрид фон Хердер" на немската фондация ГУ8 за следване в Австрия. През 1975 г. става доктор по философия на Виенския университет. От 1987 г. е доцент, а от 2001 г. — професор в Института за български език при БАН, преподавател в НАТФИЗ. Като член на Комисията по история на славистиката към Международния комитет на славистите е автор на няколко книги, сред които са "Виена и началото на българската езикословна наука", "Любомир Милетич", "Мюнхен и развитието на българското езикознание", "Виенската славистика и българското езикознание. 1822-1849-1918", "Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него" и др. Носител на Почетния кръст за наука и изкуства на Република Австрия и на Австрийската държавна награда за 2002 година.