Читателят бездруго ще бъде изненадан от присъствието на една чиста си фикция върху наченките на българската дунавска държава през VII век плюс текста за строителството на АЕЦ „Козлодуй" от 70-те години на двайсетия. Ако се позамислим, ще намерим почти отговор на въпроса: отнася се за българската жена, сиреч за нейната еволюция протекла през 13 века. Сиреч за нейната роля в едно (всяко едно) варварско общество. Естествено, образът на Пагане следва да бъде реплика на представите за жената у варварите - казано не пейоративно, а научно. Едва ли една надарена жена тогава би се осъществила освен като жрица или гадателка, стига да повярва в себе си. Така съчиних „Предречено от Пагане" като литературен сценарий за филма „Хан Аспарух". Колкото до втората тук книга - „Белот на две ръце", дълго се колебах. За мен тя е по-скоро документалистика от строежа на АЕЦ „Козлодуй". Възторзите ни от него бяха разбираеми: само поколението, обречено на недоимък откъм енергия в течение на десетилетия, ще ми повярва. Прочее като волнонаемен репортер посетих „Козлодуй" дузина пъти. Набързо забравих пътя дотам, щом в София отмениха режима на тока. Затуй пък беше ме провокирала срещата с двама открояващи се средни техници, строители на АЕЦ. Любовта им беше ги принудила към бягство от малък провинциален град - сляпо напуснали своите бракове и среда, стигнали до Дунава.