Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове, писани през периода 1950-1963 г., до творбите в последните му засега книги „Човекът е въпрос", „Аспиринов сняг" и „Вечерна дъга". Миг Към прозореца отсрещен аз поглеждам уж случайно... Може би изглеждам смешен с тая моя малка тайна – все оттука да минавам, за да бъде мой съня ти, без самия да съзнавам, че оттук не ми е пътя. Ето - пак разтварям мислено твоя заблестял прозорец... Но да вярвам ли? - Наистина ти самата го отвори! И от погледа ти дирещ радостта ми е безкрайна... Тъй се радвам, че разбираш тая моя малка тайна! 1960