Българинът е свикнал с ракията отдавна. В това е проблема - ракия да има. И това "ракия имам, салата нямам", не е толкова повик за пиянство, колкото за хвалба. Велико удоволствие е да извадиш половинка стъкленица с кехлибарена течност, да напълниш пластмасови чашки в ръцете на съседите и да чуеш след отпиване рядко възклицание: "Вълшебно!", "Божествено!" или нещо подобно. Само заради това си заслужава да миеш бъчви и бидони в мазата, да събираш сливи и джанки, да тръпнеш пред казана дали това, което ще потече след час, става за пред хора. В края на краищата човек не живее само за корема си, друго е да чуе блага дума, да му втаса първо душата, после да надигне чашата.