“Аз не съм поет, а автор, който пише рядко” Цветан Марангозов ЛУНАТА Е БОЖЕСТВЕНОТО ОКО НА ЗАГАДКАТА С изпъкнала челюст и ниско чело дивото препуска на късокракия си кон и изцежда под седлото последния сок от суровото месо Гората мами с непроницаемост клоните скубят опашката на копието трусовете цепят чатала белтъците киснат в козината бълхите умножават гъдела Нощем в землянката Дивото хърка с отворени очи и всява страх у зверовете пред изхода