Всичко започва със случайно озовалия се в ръцете на Жоро ръкопис на книга.
Името на автора е дебело зачеркнато, но Жоро успява да го разчете. Намерението му да се срещне с него обаче удря на камък. Макси, както в мислите си вече го нарича той, е ненамираем. Той просто е изчезнал. Докато следим перипетиите в Жоровото разследване, заглавието на романа не ни оставя на мира. „Изчезването на Макси" кореспондира с понятието „безследно изчезнал" а този израз е бил във всекидневна употреба в първите години след 9. IX. 1944-а. Същата ли е съдбата и на изчезналото сега, през 1995 г., момче? На този въпрос Рени Нешкова дава любопитен отговор.
Покрай острото сюжетно развитие романът те отвежда навътре в теб самия и те кара да мобилизираш сетивата си, за да усетиш с цялото си същество, че си на ход.