ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА УТРЕ
В залез на вечер с червени отсенки,
Морен крилата си вятър подвива,
Търси уюта в постеля без гънки,
Тежко въздиша и мрака попива.
Възнак полегнал без капка от мощи,
Вихри му щури, що гонят вълните,
Мирно кротуват, но питат го още:
Туй ли бе края, май режеш ни дните?
Грешка! Таз нощ ще събирам аз сили,
Страсти във вас ще наливам жестоки,
Грозни за утре да бъдем ний хали,
Бурно да вием по всички посоки.