Изкуство-антиизкуство • Наука-антинаука

Продуктов номер: 4707
Изчерпана

Автор: Валентин Ангелов
Категория: Библиофилски издания | Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Астарта
Състояние: Нова книга
279 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

В ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ: по повод 50 години преподавателска и Научно-изследователска дейност на автора. Тая книга е предназначена за библиофили, изкуствоведи, културоведи, фолклористи и духовно извисени личности. Публикува се в 36 броя, 5 от тях са за фондовете на обществени библиотеки, останалите 31 екземпляра са подписани и номерирани от автора. Строго се забранява да бъде купувана, прелиствана, разглеждана и сричана от духом убоги и малокултурни индивиди. Вместо Увод: Биографични данни за автора Валентин Ангелов Ангелов е роден във Враца на 7 август 1930 г. Основно и средно образование получава в родния си град, университетско образование в София. Специализация (1969-1970) по изкуствознание в Бон (при проф. Хайнрих Лютцелер) и по естетика в Щутгарт (при проф. Макс Бензе). Започва професионалния си път като възпитател в минно училище (УТР) в Димитровград (1954) и гимназиален учител в Трън и с. Хайредин, Врачанско (1955-1963). Път в науката: Защитена дисертация по естетика (1965 г.), доктор на изкуствознанието от 1982 г., професура от 1986 г. Научно-изследователска работа в Института по изкуствознание при БАН (1966-1988) и Института по фолклор при БАН (1989-2000). Автор на 25 книги, на студии и статии по проблеми на естетиката, пластичните изкуства и фолклорното пластично творчество. Още с първата си книга ("Грозното" като естетическа категория, 1964 г.) отстоява анти-тодорпавловски позиции в естетиката. Противник на гносеологизма и социологизма с подчертана ориентация към иманентните страни на художествения процес. Критични публикации срещу политизирането и идеологизирането на естетиката, изкуствознанието и фолклористиката през тоталитарния период и мутиралите им рецидиви в следтотали-тарните години. Политическа биография: 6-месечният престой в комунистическите затвори (София и Шумен) заради "контрареволюционна дейност с цел свалянето на законната отечественофронтовска власт" (1951 г.) разкрива опакото лице на тоталитарния режим. Съдебно е оправдан, но никога не и кадрово. "Бялата врана" в БАН, многократно наказван не само от "дребосъците", но и от академици като Бл. Сендов, Д. Косев, Г. Бранков, Яр. Радев и др. - удобни маши на властта в системата на БАН. През 1972 г. е пред уволнение заради публикация в най-старото и престижно списание по естетика в Европа Zeitschrift fur Asthetik und allgemeinе Kunstwissenschaft, неодобрена от съветската интелектуална жандармерия. Следва серия от наказания, забрана за пътуване в чужбина за 18 години, репресии от партийното ръководство на института до Президиума на БАН (както подобава за "враг" с "антисъветско", "антинародно" и "антипарийно" поведение). След 1989 г. симпатизира на синята идея. Няколко години по-късно е дълбоко разочарован от сбирщината сини политици - от тяхното бездарие, кариеризъм и морална нечистоплътност. Останал извън партийните формации, В.А. е убеден, че те повече вредят на гражданското общество. Според него, у нас има прекрасни политици, но само докато са в опозиция; вземат ли властта, те се превръщат във вредни и обществено опасни индивиди. Днес В. А. е свободно мислещ интелектуалец, покрусен от духовното опустошение и мизерията на българския народ, от мерзостта и деградацията на политиците, от безперспективното бъдеще на страната, с омерзение посрещащ нестихващата неприязън и мръсни ходове на различни отрепки, съумели да се докопат до научни звания и степени, както и до високи обществени постове.