Това е изповед на един от най-големите съвременни творци в театъра и киното. Непреодолимото влечение към изкуството го превежда през импровизираните домашни и училищни представления, през театралната школа на Елси Фогърти и случайните краткотрайни ангажименти до бляскавия успех на голямата сцена. Не закъсняват и изявите му в киното. Разкрива се един труден и амбициозен творчески път, непрестанна работа, която според актьора е смисълът на човешкото съществуване. Лорънс Оливие (роден в 1907 г.) завинаги остава подвластен на магията на театъра. Осъзнатото призвание формира актьора, налага ярък отпечатък и върху живота му. Човешки стремления, страхове и слабости са вплетени в личните му драми, които той надмогва в името на Изкуството.
Тази непринудена изповед, в която се смесват вдъхновение и разочарование, възторг и униние, самоувереност и уязвимост, изгражда представата за една сложна личност, чието обаяние е неотделимо от пълноценната творческа изява.