Изтъркаляйте буретата

Продуктов номер: 9746
Изчерпана

Автор: Ладислав Поспишил
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Световни мемоари и биографии | Съвременна история
Издателство: Валентин Траянов
Състояние: Нова книга
219 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: чешка
Преводач: Валентин Траянов

---

Мемоарите на Поспишил Мемоарната книга на Ладислав Поспишил е записана от неговия син Михаел Поспишил. Казвам това, защото тя започва с обяснението, че доколкото в книгата става дума за спомени (при това за препредаването на тези спомени), неточностите в нея могат да са много, субективността може да е голяма. Защото паметта е капризна, защото често пъти амнезията се компенсира от фантазираното и пожеланото. Симпатичното в случая е признанието, че въпреки собственото несъвършенство и собствената едностранчивост, мемоарът има съзнанието, че ще каже своята истина, чието главно достойнство е, че умишлено не преиначава нещата. "Изтъркаляйте буретата" е от книгите, които липсват в България. Зящото тя не е официозен мемоар, а е действително разказ на конкретен човек, който има какво да сподели както за собствения си живот, така и за миналото столетие. В този смисъл "Изтъркаляйте буретата" са колкото лични спомени (напомнят по нещо на авантюрния роман, толкова много са събитията и приключенията на Ладислав Поспишил), толкова и своеобразна история на ХХ век. История - мозаична, маркираща множество човешки истории, споменаваща известни и по-малко известни имена, описваща конкретни събития, преплитаща нишки, напластяваща различни визии за познатото (II световна война, комунизма). С други думи, книгата си поставя за цел да архивира миналото, да се съсредоточи върху детайлите, да сглоби липсващите пъзели, да обясни онова, което трудно може да се обясни. Затова и тя говори за по-маловажното, представя нетипични гледни точки, преобръща перспективите, изпреварва събитията и ги поглежда и откъм настоящето... "Изтъркаляйте буретата" е интересна за българския читател и защото в нея се разказва за някогашна България, за България от първите десетилетия на ХХ век. Тогавашният образ на България е видян като образ на много различна страна (в сравнение с Чехия) - заради различния стандарт и начин на живота, заради осезателното отсъствие на европейското. Но не са пропуснати и изключенията - да кажем еврейският квартал или наличието на същински европейски училища в България, като каквото е посочен френският колеж "Св. Августин" в Пловдив. България присъства и като страна, в която толерантно си съжителстват българи, гърци, турци, арменци, евреи...; присъства с разкази за Борис III и неговите навици, за мисията на Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан ХХIII) в България. И най-сетне посочена е и като страна, чието "народното правителство" се е "отблагодарило" на чешките семейства за помощта, която са оказали на България след освобождението й от османско иго, като ги е прогонила обратно в Чехия... Мемоарите разказват и за зараждането на фашизма, за политическата ситуация в края на 30-те, за окупацията на Чехия от страна на немската армия и припомнят думите на Бисмарк: "Който владее Чехия, той владее и Европа"; съсредоточават се върху пътуванията, криенето, дългоочакваното заминаване на фронта, войната, когато обаче "под униформите си войниците остават хора със своите слабости, качества, душевни състояния, спомени, страхове и радости". Затова и меморът не пропуска да говори за любовта и жените, както и за любимата на всички от онова време мелодична полка, съпровождаща живота на частите от двете страни на фронта, известна като "Изтъркаляйте буретата", но чието оригинално заглавие е "Жалко за любовта". И накрая, книгата разказва и за годините на комунизма, за принудителното членство в комунистическата партия и компромисите, с които то се съпътства, за страхливата капитулация, за гузната съвест, когато "Въпреки вътрешното несъгласие и дълбокото отвращение си казвам, че през живота трябва да се продължава нататък и че всяка пътека, дори и най-абсурдната, един ден трябва да свърши". Говори за ежедневния разрив с истинските убеждения, който обаче спасява и гарантира оцеляване. Иначе казано, мемоарът демонстрира същината на комунизма, падението за един ден да се превърнеш в другар, в член, без да го искаш и признава, че подобни компромиси не са извинение, а са си всъщност измъкване. Разбира се, в "Изтъркаляйте буретата" не са пропуснати и партийните чистки, лагерите, окупацията на Чехословакия през 68-ма, "заличаването" от партията (по-мека форма на изключване), тия "зли времена", както са определени в книгата, които дори успехите на чехословашката "нова вълна" в киното не могат да очовечат... Амелия Личева