Живот в стъпки по пясъка

Продуктов номер: 27965
Изчерпана

Автор: София Папазова
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: WINI 1837
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549437300
164 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: българска

---

Сюжетът на творбата се развива в две посоки – романтична Италия и достолепна Англия. Идеята да се представи човешкото битие следва две линии – трудно извоюван и заслужен живот и подарена, бляскава и гладка съдба. Изразно средство са двете главни героини: Серена – силна, борбена и талантлива художничка и Елеанор – богата, презадоволена и красива жена без цел в живота. Серена е родена в италианското градче Арецо. Този град е известен в Тоскана с добива на злато. Златото е символ на това, което Серена постига в живота си. Семейството й държи пекарна и от нея изкарва прехраната си. Топлият домашен хляб символизира уют, сигурност и традиции. Серена израства в сплотеност, трудолюбие и съзрява още в детството си. Тя притежава упоритост и борбеност, за да следва мечтите си, смелост и сили, за да ги достига, търпение, за да ги дочака да станат реалност. Любовта в сърцето й дава смисъл на нейната борба!

Серена и Елеанор в различни етапи от живота си срещат харизматичния и ерудиран италианец Паоло. Мъж, който по свой начин прониква в сърцата и на двете героини. Елеанор има връзка с него за кратко и разстоянието помежду им ги разделя. Но той остава в душата й, въпреки края на отношенията им. Серена му отдава цялото си същество и тяхната любов оцелява – една изстрадана, чакана и копнежна любов.

Пътищата на Серена и Елеанор се пресичат един единствен път, в една съдбовна и за двете нощ. Нощ, в която Елеанор се сгодява, а за Серена едничката любов в живота й е разрушена. Елеанор се омъжва за прекрасен човек, има деца и върви все по гладък, широк и ярко осветен път. В това време отчаянието тласка Серена към отношения с неподходящи партньори и животът й се извива по мрачни пътеки – губи първото си дете и след дълго чакане ражда своята дъщеря. Но спокойните дни са кратки, съдбата я мами отново. Самотата й я отвежда на дъното.С едва събрани сили, тя успява да се изправи, да стъпи върху несгодите и да излезе от там. Научава, че никога не трябва да гледаш назад, че случилото се веднъж не се повтаря и не подлежи на промяна, че хората са това, което позволяват сърцата им. Тя разбира, че всеки сам е отговорен за избора, който прави и че не бива да чака нищо от никого, а да върви напред и само напред, без да поглежда встрани. А тези, които те ценят, които се нуждаят от теб, които са наистина необходими на самия теб, ще бъдат в живота ти точно, когато трябва, за толкова време, за колкото трябва и по начин, по който ще те променят в правилната посока.