Животопис, книга 2: Лирика

Продуктов номер: 22714
Изчерпана

Автор: Никола Герджиков
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Фараго
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548641265
272 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Ако трябва да определя с едно изречение поета Герджиков, то то ще бъде събрано в две думи: Силен поет. Въздействащ поет. Лириката му се характеризира с овладяна поетичната форма, чистотата на езика и стила. Автор на над 30 стихосбирки, дълбоко съм убедена, той има своето място в сърцето на десетки почитатели. В книгата „Животопис" е илюстрация, че е поет със зрял художествен поглед и оригинален поетически изказ. Притежава умение да материализира чувства в стихове. Можем да говорим за единство на съдържание и форма в неговите творби. Майсторски създава атмосфера на вглъбеност, чувственост, но и усещане за един осмислен философски и екзистенциално поетичен свят. Особено чувствителен е поетът към нравственото, стойностното, значимото, към вечното в живота и човешката душа. Не е безразличен обаче Герджиков и към социалното, макар да не се налага директно в книгите му. В много творби изразява деликатно гражданската си позиция. Оригиналната строфична организация, в съчетание с разнородни рими, дават възможност да бъдат уловени и изразени различни състояния на лирическия Аз. В книгите му са уловени като във фокус трептенията на душата, видяна като пламък, като светлик („Аз поднасям във шепа душата си"). Анжамбманните стихове, кратките накъсани фрази, точният поетически изказ, анафоричните синтактични повторения, променят не само интонационно творбите, но раздвижват мисълта, насочват към авторовата идея, постигат внушения. Тристишията напр. носят конкретност на посланието и успяват да активизират възприятията. Книгите на Герджиков са пътуване към себе си, но и са своеобразен диалог със света за дисхармонията в него, за човешката алианация и нравственост, за материалното и духовното, за красотата и любовта, за младостта и зрелостта, за тленното и вечното. Някои от стиховете са с интровертна насоченост- към душата, сърцето, към Аза. Други са елегични песни или равносметки, за есените на живота и любовта. Поетичните късове са психограма на човешкото, на интимното пространство. В книгите на Герджиков е затворена поезия, а не трудно нареждани, измъчени стихове. Уравновесена, мъдра поезия е затворена в тях. Изстраданото звучи като житейска констатация, като философски разсъждения на зрялата мъдрост, като прозрение за живота, поднесено с финес на жадните да открият себе си в стихове читатели. Животът Животът трепти и се труди... Разсейва и всява заблуди... Мечтае, копнее, твори... Мъждука, припламва, искри... Звездите нехаят за него. Но той е със собствено его. Какво като те са огромни и светят откакто се помни! Какво като те са надменни – нехаят за грижите земни. Какво, че са глухи и неми, щом той ги възпява поеми! Макар да е малък и тленен, навеки с Земята оженен, но тяхната тайна той знае. И те ще угаснат накрая!