Жола Имах един скорпион, който се казваше Жола. Спеше в опърпан балтон, нощем кръстосваше хола. Жола бе стар като поп, Жола не беше и ловък, ала си беше до гроб, пълен с любовна отрова. Още го помниш, нали? Той бе при нас на балкона, докато трите лули пушихме с теб и Илкона. Бавно умираш сега. Жола едва те ужили. Твоята синя тъга пробва да ми се ухили. Искам да роня сълзи, сякаш и те са отровни. Нещо по пода пълзи, нещо ужасно любовно. Още не тръгвай, поспри, искам душата ти - гола! Нещо по пода гори, аз ли съм или е Жола?