Кадър по кадър

Продуктов номер: 14511
Изчерпана

Автор: Иван Попйорданов
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Д-р Иван Богоров
Състояние: Нова книга
236 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

"Кадър по кадър" е изповедта на един живот, а той е винаги сложен, единствен и неповторим и заслужава да се прочете. Иван Попйорданов си е "позволил" тази изповед, в която тези от неговото поколение, а и не само могат да се огледат. Един съботен преди обед седяхме в кварталната кръчма, всеки със своя обичаен аперитив, и тъй като отдавна си бяхме изприказвали спомените за младежките години, последните клюки от махалата и здравословните проблеми, ни налегна скука. Не си спомням кой от постоянното съботно присъствие подхвана темата за остаряването и за признаците, свързани със старостта, но изведнъж настъпи необичайно оживление и един през друг започнахме да даваме определения за третата възраст и за симптомите й. „Започнеш ли да приличаш на родителите си, значи си остарял", беше първата дефиниция, подхвърлена на масата, и аз се сетих, че жена ми само преди два-три дни злорадо заяви, че като гледа портрета на дядо ми, закачен в моята стая, се стъписала от поразителната прилика със сегашната ми физиономия. От тази нейна констатация следваше, че съм заприличал не на баща си, а на човек няколко поколения преди него, което безспорно е доказателство за безвъзвратното ми остаряване, след като съм прескочил баща си по отношение на приликата. Друг подхвърли безпардонно, че „започнеш ли наблизко да пикаеш и надалече да виждаш", било безпогрешна индикация за остаряването. Някой от присъстващите се опита да се похвали, че както може да изпрати плюнката си на повече от два метра, така може да се изпикае на същото разстояние. Всички го изгледахме с огромна доза снизхождение, но пък съжалявахме, че твърдението му не подлежеше на незабавна проверка, защото тоалетната беше едва метър на метър, а да го изкараме навън да доказва твърдението, беше невъзможно - заведението се намираше на твърде оживена софийска улица. Едва ли мога да си спомня приноса на всеки от присъстващите по темата, но повечето ме впечатлиха с битовата си опростеност. Например, когато сутрин обуването на чорапите се превърне в мъчителна процедура, значи... Когато не изпитваш жажда, като изключим алкохола, значи... Когато ставаш нощно време и си навираш главата в хладилника... Университетския професор го запомних, че накрая цитира Йордан Радичков, твърдейки, че неговото определение е най-образно: „Когато жив човек превали билото на живота си, през носа и през ушите му започват да прорастват косми, т.е. започва да тревясва." Прибрах се вкъщи и осъзнал, че изброената симптоматика на остаряването изцяло е налице, посегнах към едно старо издание с всякакви мъдрости, свързани с хората и битието им, и се зачетох в раздела „Старост - самота - смърт".