Не бихме отнесли предлаганата книга към автобиографиите или мемоарите, защото тя е дневник – най-непосредствено отражение на преживяното през относително кратък срок, 1989-1992. Отразените в нея три години тепърва ще поставят пред изпитание историографията, но тя не би могла вярно да отрази как са ги възприемали хората, какви пътеки е извървявала мисълта им, що за оценки им е давала.