Кино, 2007/ брой 3

Продуктов номер: 11925
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Кино и телевизия
Издателство: Съюз на българските филмови дейци
Състояние: Нова книга
48 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Съдържание: СЛЕД ЗАЛЕЗ ИДВА ИЗГРЕВ С режисьора Владимир Краев за новия му филм „Малки разговори” разговаря Нели Калчева УЧИТЕЛЯТ В памет на Христо Христов Огнян Гелинов ПИСАТЕЛЯТ ВЪВ ФИЛМОВОТО ОГЛЕДАЛО Сто години от рождението на Емилян Станев Григор Чернев МУЗИКАТА В КИНОТО... И ОТВЪД НЕЯ Лили Крачева Отзвуци от София филм фест ФИЛМОВИ ПРОЕКТИ ЗА ПРОДАН Правда Кирова СВЕТЛИНИ В ЗДРАЧА НА КИНОТО Големите имена на София Филм Фест 2007 Боряна Матеева БЪЛГАРИЯ Е ЗЕМЯ С БАЛКАНСКА ДУША И ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА С режисьорката Анета Лешниковска разговаря Сунчица Уневска СИЛАТА НА ЗАКОНА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО: УРОЦИТЕ НА ФИЛМОВОТО ИЗКУСТВО – МАТРА/КАП УРОЦИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ТРИЛЪР Ингеборг Братоева ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ Анкета: Жоро Неделков, оператор ПОГЛЕДЪТ НА РЕЖИСЬОРА В ОЧАКВАНЕ НА ТЪРСАЧИТЕ НА ИСТИНАТА Владимир Ангелов Нови книги ФИЛМОВАТА КОМУНИКАЦИЯ КАТО ТВОРЧЕСКИ АКТ Надежда Маринчевска Световен екран ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО НА АМЕРИКАНСКИ ЕКРАН Свободни размисли (по европейски) и точни цифри (по американски) Мила Войникова ИСТАНБУЛ 2007: ТУРСКИТЕ ФИЛМИ В ОСПОРВАНА КОНКУРЕНЦИЯ Олга Маркова ЗАПАДЕН ЕКРАН ЗА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКОТО КИНО Божидар Манов ВИНОВЕН ЛИ Е ПАТОКЪТ ДОНАЛД? Любомир Халачев През март 1939 Хари Уорнър (един от братята Уорнър) пише писмо на Хари Хопкинс, секретар по търговията, в което посочва, че американските филми са спечелили 150 милиона долара от продажби в чужбина, наричайки ги „най-добрия американски посланик” и посочвайки, че „нашите филми просто крещят: Купувайте американското”. Може би затова, когато американските войски навлизат в Европа през Втората световна война, следвайки настъплението на Съюзниците, в много градове за тяхно учудване били посрещнати с възгласи: „О-о, патокът Доналд!” Станало ясно, че американските момчета са въведени в мислите на много европейци с веселите персонажи на Уолт Дисни. Реплика от тези времена си спомняме от епизода в „Кръстникът”, когато сицилианският младеж вика след отминаващите американски войници: „Американецо, вземи ме! Кларк Гейбъл, Рита Хейуърд!” Говори се, че именно по този повод ген. Айзенхауер, командващ американските армии в Европа, казва: „За нас най-големият дипломат се оказа патокът Доналд”. От което следва една много ясна и праволинейна позиция – американското правителство залага силно на разпространението на американски филми по света. Какво стана след това, на всички е ясно. Аз не коментирам качествата на американското кино, само посочвам една от тенденциите в развитието на американската културна политика. Защо говорим за тези стари времена сега? Защото през последните две десетилетия особено ярко се очерта подобна настъпателна тенденция в развитието на образованието - не само на българското, но и на европейското образование. Като че ли университетите се разделиха на два типа - европейски и американски. С всички произтичащи от това последствия. Именно затова през последните години ние започнахме да говорим не само за експанзия на американската култура, но и за активна експанзия на американската образователна система. Навсякъде в Европа (и по света) се появиха американски университети. Те наложиха своя модел на образование, който има много и различни особености, но най-важната и очертаваща се разлика е в т. нар. „модули и кредити”.