Христо Карастоянов е български писател, белетрист. Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва "Пропукан асфалт" и е издадена през 1981 година. Работи като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син - Тодор Карастоянов, роден на същата дата на която е роден и той - на 22 Февруари. Автор е на книгите "Пропукан асфалт", 1981 (Награда на Профсъюзите на "Южна пролет 82", Хасково). "Матвей Вълев", 1982. "Перпетуум мобиле", 1984. "Сбъркана хроника", 1987. "Вкус на узряване", 1989. "Кукувича прежда", 1990,2001. "Записки от времето, когато бъдещето беше светло", 1993. "Прашно лято", 1995. "Животът: третата лъжа", 1996. "Нефертити в зимна нощ", 2001 (Номинация за наградата "Хеликон", 2002). "Аутопия: Другият път към Ада", 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация "Вик", 2004). "Смъртта е за предпочитане", 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация "Развитие" КДА, 2003; Номинация за наградата "Хеликон", 2003). "La Vie En Rose и други такива", 2004. "Последствия", 2005 (Номинация за наградата "Хеликон", 2005). Както и на очерците "Тази вечна земя" (1985) в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров, сборника с разкази "Е.Г.Н.: Годината на Тигъра" (2000) в съавторство с Любомир Котев. Има издадена и една стихосбирка "Смъртта на Санчо Панса" (1997). Тя включва доста от текстовете на песните им с Андон Балахуров. "Kocama Kari Ariyorum" е първата му книга на турски език.