Дали съм се замислял има ли грях? Никога. Да допусна съществуването му означаваше да се превърна в гнил пън, да престана да виждам, да дишам. Мушиците, които по здрач плуваха из въздуха, бяха точно толкова невинни, колкото и аз, птиците, които ги гонеха неистово, бяха зверове в сравнение с мен...