КОГАТО ДУШАТА ТИ ПЛАЧЕ
Прегази ни черната мъка,
затисна ни страшната скръб -
дочакахме черна разлъка
със син ненагледен и скъп.
Потърси той вечни селения
далече от край и от род.
А ние, от болка сломени,
проклинаме своя живот.
Какво занапред ни отрежда,
когато не виждаме път?
Ни вяра, ни светла надежда
към нашия дом не вървят.
Тъмнилка пълзи подир здрача
и вятър понесъл е прах...
Когато душата ти плаче,
забравяш и песен, и смях.