СЛЪНЦЕ МЕЖДУ НАС
Обречени като крила на птица
из тоя град се лутаме затворени,
където ни оглеждат погледи лисичи,
защото в обичта сме непокорни.
Невъзмутими думи –
сипнала градушка
с унищожително-нечиста белота
връхлитат в упор,
шибат ни бездушно
под ниското небе на завистта.
А никой,
никой и не подозира
как между топлите ни рамена
венчално - пасторална светлина
извира,
пулсира
слънце между нас.
***
КЪСНА ЛУНА
В различни посоки към два хоризонта .
По свой път всеки за някъде.
Тъй сме вървяли по стръмни сезони
до прага на лятото маково.
Ах, маково кратко безумие
се втурна в ноща на душите ни.
И късна луна помежду ни,
изтъняла от скитане.
Не питай до вик на звезди ли е спирала,
или е жънала жълтото лято.
Послушай –
с гласа на щурци свири
и с песни ни вика земята.
Подай си ръцете, пази топлината –
тъмен е пътят оттука нататък.
По млечния път на душата ми
тайната ти ще отгатнеш.
Животът ни учи на свойто изкуство –
със жажда за обич осъмвай,
замръквай с вълните на силните чувства
и няма над теб да се стъмни.