Колко тежи историята?

Продуктов номер: 10570
Изчерпана

Автор: Олег Айранов
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Фондация Буквите
Състояние: Нова книга
78 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Задължителният предговор и художествената истина на И. Павлова Седях си на чина, чоплех си носа, блеех през прозореца на прогимназиалната класна стая и разсеяно слушах учителката, която говореше за лъжата и истината. Да де, тези работи вече ми ги бяха повтаряли до припадък в къщи: Истината - това е свещеното неприкосновено огледало на действителността. Истината не подлежи на тълкуване, тя е цялостна и неделима, няма моя и твоя истина, тя е една и универсална. Всичко останало е лъжа. Отклониш ли се макар и милиметър встрани от правия път на истината, затъваш в блатото на лъжата, откъдето трудно има измъкване. И сега в час по литература ги слушах същите проповеди в леко омекотена дидактична форма. Докато изведнъж до ушите ми не долетя съдбоносната за мен фраза: —Значи, ученици, в живота има лъжа или истина. Но в изкуството и литературата има и трета категория,... Това пък сега кво беше - "категория"? — ... а именно художествената истина. Тя ни представя нещата, може би, не такива, каквито са били в действителност, но ги описва такива, каквито биха могли да са били. Трябваха ми няколко секунди, за да се промуша през сложния синтаксис, та да успея да съзра революционното в тази мисъл. А-а! Тъй ли? Как така никой не ми беше казал досега? Значи и такива работи имало - художествена истина. Никой не държи тя да се покрива с голата истина, ама ни най-малко. Важното е да звучи истински. И най-вече, тя, художествената истина, няма нищо, ама нищо общо с осъдителната, достойна за презрение, лъжа. Започна да ми се вие свят. Защо досега ме бяха оставили да бродя като кон с капаци? Колко неща бях пропуснал! Възможностите бяха, меко казано, неограничени, което поне отчасти компенсираше късния етап на прозрението ми. Така на крехка възраст в час по литература, незабелязано от никого тунелообразната ми житейска оптика изведнъж се разчупи и придоби панорамния ъгъл на 70мм Аймакс филм. За добро или за зло... Олег Айранов